По силата Кодекса за социално осигуряване - чл.40, ал.5: "Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение".

Случаите, в които не се заплаща това обезщетение са уредени в чл.46 от Кодекса за социално осигуряване:

"Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи".

Видно е, че това обезщетение се заплаща от работодателя за първите 3 дни. То е част от брутното трудово възнаграждение и съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата: "С колективен или индивидуален трудов договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания".

По отношение на ваучерите за храна има разнопосочни практики. Основото изискване е, ако те са социални придобивки да се предоставят на всички работници и да са в еднакъв размер. В този случай те не завесят от отработени дни, позиция на работещия и др., поради което не могат да ви бъдат отказани и следва да ви се предоставят при ползване на отпуск поради временна неработоспособност. Ако обаче са в различни размери и се предоставят на определени служители, те няма да са социални придобивки, а ще са допълнително трудово стимулиране на определени служители и ще зависят от отработените дни.